Постинг
17.01.2011 06:39 -
"Каквото Посеем, Това Ще Пожънем" от Денис Уейтли
Сбирката по случай завършването на училище..
"Каквото Посеем, Това Ще Пожънем" от Денис Уейтли
Какво прави всеки един от нас в тази минута, е най-важното събитие в историята за нас. Решили сме да инвестираме ресурсите си в тази възможност, вместо в която и да било друга. Полезно е да запомним това, когато отчитаме отминаването на времето.
Докато пиша това, майка ми е в своите деветдесет, а аз никога повече няма да бъда пак на шестдесет. Докато годините минават, на мен ми е напълно ясно, че птичето на времето си лети. На петдесетата годишнина от завършването на училище, видях стари хора, които твърдят, че са ми били съученици. Всички носехме напечатани с големи букви табелки с имената си, така че да не се налага да си изкривяваме очите с очилата, докато се опитваме да свържем името с всяко, извървяло дълъг път, лице. Сякаш беше вчера, когато наистина се наслаждавах на училището. Но какво се случи с петте декади междувременно? Къде излетяха те?
От страната на естрадата, където оркестъра изпълняваше, във втората половина на 40-те и началото на 50-те, нашите любими ТОП-Десет хитове, имаше един плакат, с напечатан куплет, за да можем всички ние да го видим. Пишеше следното:
"Във всяка седмица има два дни, за които не трябва да се тревожим, два дни, които трябва да останат освободени от страх и опасение.
"Единият от тези дни е Вчера, с неговите грешки и тревоги, неговите провали и нетактичност, неговите болежки и рани. Вчерашният ден си е отишъл завинаги и това е извън нашия контрол. Всичките пари на света не могат да го върнат обратно. Не можем да върнем на обратно нито едно действие, което сме предприели; не можем да изтрием нито една дума, която сме казали. Вчерашният ден си е отишъл.
"Другият ден, за който не бива да се тревожим е Утре, с възможните му нещастия, тежест, голямо обещание и бедно представяне. Утрешният ден също е извън нашия незабавен контрол. Утрешното слънце ще изгрее, било то величествено или зад маската на облаците, но ще изгрее. Докато това се случи, ние не сме обвързани с утрешния ден, защото той все още е нероден. Това ни оставя само един ден: Днес.
Всеки от нас може да води битките само на един ден. Само когато вие и аз добавим тежестта на тези две ужасни безкрайности - Вчера и Днес - тогава се пречупваме. Не изживяването на Днешния ден е нещото, което ни побърква, а угризенията и горчивината за нещо, което се е случило Вчера, и страхът от това, което може да донесе Утрешния ден. Затова, нека изживеем пълноценно Днешния ден."
Малкълм Форбс вярваше, че важното е никога да не казвате "умрях", докато не сте наистина умрели, и той изживя този пример изцяло. Както ние осъзнахме на петдесетата годишнина от завършването, това е едно кратко пътуване. Но също така е трудно да бъдете депресирани и активни в същото време. Така че се активирайте! И направете днешният ден най-добрият ден!
Какво прави всеки един от нас в тази минута, е най-важното събитие в историята за нас. Решили сме да инвестираме ресурсите си в тази възможност, вместо в която и да било друга. Полезно е да запомним това, когато отчитаме отминаването на времето.Докато пиша това, майка ми е в своите деветдесет, а аз никога повече няма да бъда пак на шестдесет. Докато годините минават, на мен ми е напълно ясно, че птичето на времето си лети. На петдесетата годишнина от завършването на училище, видях стари хора, които твърдят, че са ми били съученици. Всички носехме напечатани с големи букви табелки с имената си, така че да не се налага да си изкривяваме очите с очилата, докато се опитваме да свържем името с всяко, извървяло дълъг път, лице. Сякаш беше вчера, когато наистина се наслаждавах на училището. Но какво се случи с петте декади междувременно? Къде излетяха те?
От страната на естрадата, където оркестъра изпълняваше, във втората половина на 40-те и началото на 50-те, нашите любими ТОП-Десет хитове, имаше един плакат, с напечатан куплет, за да можем всички ние да го видим. Пишеше следното:
"Във всяка седмица има два дни, за които не трябва да се тревожим, два дни, които трябва да останат освободени от страх и опасение.
"Единият от тези дни е Вчера, с неговите грешки и тревоги, неговите провали и нетактичност, неговите болежки и рани. Вчерашният ден си е отишъл завинаги и това е извън нашия контрол. Всичките пари на света не могат да го върнат обратно. Не можем да върнем на обратно нито едно действие, което сме предприели; не можем да изтрием нито една дума, която сме казали. Вчерашният ден си е отишъл.
"Другият ден, за който не бива да се тревожим е Утре, с възможните му нещастия, тежест, голямо обещание и бедно представяне. Утрешният ден също е извън нашия незабавен контрол. Утрешното слънце ще изгрее, било то величествено или зад маската на облаците, но ще изгрее. Докато това се случи, ние не сме обвързани с утрешния ден, защото той все още е нероден. Това ни оставя само един ден: Днес.
Всеки от нас може да води битките само на един ден. Само когато вие и аз добавим тежестта на тези две ужасни безкрайности - Вчера и Днес - тогава се пречупваме. Не изживяването на Днешния ден е нещото, което ни побърква, а угризенията и горчивината за нещо, което се е случило Вчера, и страхът от това, което може да донесе Утрешния ден. Затова, нека изживеем пълноценно Днешния ден."
Малкълм Форбс вярваше, че важното е никога да не казвате "умрях", докато не сте наистина умрели, и той изживя този пример изцяло. Както ние осъзнахме на петдесетата годишнина от завършването, това е едно кратко пътуване. Но също така е трудно да бъдете депресирани и активни в същото време. Така че се активирайте! И направете днешният ден най-добрият ден!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 64
